Една мъдр
а българска пословица гласи: ”Никой не е по-голям от хляба.” Тя изразява уважението и преклонението на народа към силата на насъщния. За българина той е не само храна, но и символ на живот, на успех, на благополучие. С хляба се бележи началото и края на живота, раждането на дете, започването на земеделската работа, почитането на Божия ред. Наричат го метафорично ”горчив”, когато се изкарва с тежък труд, унижения и жертви и “сладък”, когато е плод на знанията и уменията на човека. Най-уважаваните и високи гости се посрещат с хляб и сол. На големи празници като Коледа и Великден се правят празнични пити. Човек се смята за богат и щастлив, когато може да сложи на трапезата си парче хляб. Друго може и да няма, но хлябът непременно трябва да го има.
Ибрям Ибрямов, 10 а клас
Създаването на есе, разказ, стихотворение, рисунка на тема „За хляба наш…” е дейност от училищната програма за включване в кампанията „Участвам и променям” на МОМН, чрез която ученици от ПГЕС изразиха своето разбиране и отношение за мястото на хляба в живота на българина в миналото и днес.
